Някои мислят че се ядосват в името на правдата...но правдата не произвежда ядосване — ядосването е неразбиране на нещата...Някои искат да оправдаят това неразбиране, но това е лавиране на ума... Когато човек разбере нещата, той се успокоява — разбирането на нещата дава спокойствие. Искам да знаете, че: няма спокойствие докато човек не оправи живота си.
Ако искаш да знаеш дали ще постигнеш нещо, гледай дали си спокоен и уверен. Има думи, които отнемат спокойствието — те са разрушителни духове. Колкото по-голямо е спокойствието, толкова по-голямо е могъществото. Злото не може да пробие аурата на спокойния човек... Някой път си представяш нещо и ставаш неспокоен. Казвам: твоята представа решава дали да си спокоен или окован в психически вериги.
Разложи представата и веригите ще изчезнат.
Една от причините за нервността е неприложеното знание, т.е. мъртвото знание.
Спокойствието е вътрешна сила тази тиха вътрешна сила прониква в тревогата и я покорява
Спокойствието е оръжие на духа срещу всички тревоги и напрежения.
Как се успокоява човек? Бог влиза вътре в мисълта на човека и го успокоява. Нервният човек няма опорна точка и затова няма равновесие на вътрешните сили.
Дълбокият вътрешен мир е мярка за чистия живот. Понякога си нервен и напрегнат — отиваш при един човек и разменяш няколко думи и ставаш спокоен — ти си приел телепатично духът на спокойствието от този човек... Понякога е достатъчно само присъствието.. на един такъв човек, но това е присъствието на духа.
Има думи, в. които духът е вложил елемента успокояване, а в други е вложил, своята светлина — има думи, които светят — когато тези думи проникнат във вас, те стават ваша защита. Думите са облекло на духовете... Духовете се обличат с думите... Красиви са думите и мислите, които са облекло на ангелите.
Казвам: контролът на словото е решаващ за спокойствието. Има думи, които могат да изхвърлят човека от живота, има думи, които са пълни с барут и бомби.
Окултната опора на спокойния човек е духът и наистина, за да си спокоен, трябва да имаш абсолютна опорна точка.
Спокойствието се справя с енергията на всяко зло и всяка опасност — злото чувства. Трептенията на спокойствието, което всъщност е огнена сила. Злото се разлага в спокойствието. Спокойствието е висш дух, който разлага напрежението на злото — спокойствието е една висша степен на енергията. Спокойствието е изработено от воля... Казвам: волята е най-великата наука. Който има воля, има и спокойствие. .
Спокойствието е оръжие за една мощна еволюция.
Ако една тревога тържествува, къде е тогава истината? Къде е тогава духът?
Силата на спокойствието това е силата на духа.
Когато дълго си търсил и си намерил Бога, ти се изпълваш с един дълбок вътрешен мир... И някой идва и те пита: вярваш ли в Бога... човек се успокоява когато познае Бога.
Кой е спокоен в нас? Това е истинското аз... Това истинско аз преобразява тревогите и трудностите... т.е. преобразява духовете.
Спокойствието се състои от огъня на
любовта... спокойствието в своята вътрешна същност е духовен огън. Концентрацията е оръжието на спокойния човек, тя е висша енергийна проява на духа.
Спокойствието пази съществата в своята аура... Спокойствието е истина. Ето защо то е пълно с духовна сила. Който е постигнал спокойствието — той господства над духовете на злото.
Основната храна на нервния човек е заблуждението — нечистото слово. Каква опорна точка може да бъде илюзията. Спокойствието е воля, а волята е сила и мощ. Спокойният човек е могъщ... Човек не може да бъде спокоен, ако няма могъщество, което е самата воля.
Спокойствието е проводник на волята... Ето защо: спокойствието преобра-зява духовете. На това основание казвам: злото не може да проникне в спокойствието... т.е. във волята, която е самата огнена същност. Спокойствието прониква злото... Това означава, че зад спокойствието е духът.
Понякога човек е много разтревожен и търси някой да го успокои — духът му изпраща един човек, чрез когото му казва няколко думи и тревогите се разпръскват. Думите на духа имат абсолютно влияние... Тревогите винаги се вслушват в спокойствието на огъня.
Спокойствието се справя вътрешно със злото... спокойствието и злото са живи същества и във вътрешния свят те си говорят.
Щом запазиш спокойствието, си, огнената сила остава с теб и ти разрешаваш въпросите си.
Казвам: духът е вътре в спокойствието — ето защо: злото губи влиянието си, силата си.
За да си спокоен, трябва да си извън материалното съзнание. Поставете всички зли духове в сферата на спокойствието, т.е. в сферата на висшия свят.
Когато. тревожните духове попаднат в сферата на спокойствието, те се
преобразяват... По-висшата духовна сила преобразява no-низшите сили.
В истинското спокойствие няма ум, това е полето на духа... Когато умът бъде завързан със силата на спокойствието, това показва, че духът се е родил.
Истинско спокойствие имат само тези, които са влезли във вечния живот.
Истинското спокойствие съдържа в себе си вечния елемент — огъня... Е то защо то е неразрушимо, то е самият дух — реализацията. Истинското спокойствие е влизане във вечния живот. В този живот няма лишения. Пътят на преданите е начертан. Това е пътят към вечния живот.
Живот в смъртта това се отнася до будното и спокойно съзнание, при което смъртта не може да засегне тези изключителни качества.
За да дойде истинското спокойствие, земното съзнание трябва да се трансформира в божествено — така човек влиза в реалността.
Земното съзнание е носителят на тревогите. Докато има земно съзнание винаги ще има безпокойство. Това означава, че за да изчезне безпокойството, трябва да изчезне и съзнанието, което го носи... т.е. земното съзнание.
Тревогите обсебват всичко нечисто. В чистия живот те са слаби — спокойствието ги поразява.
Казвам: всички науки са празна работа в сравнение с чистотата и спокойс-твието.
Спокойствието е недостъпен свят за грешните хора... Само чистият и разумен живот се благославя със спокойствие.
Кой придобива спокойствието? — Установеният в Бога. Когато Бог е между двама, споровете изчезват... Защо изчезват? Защото Бог живее в тези хора, а Бог се разбира със себе си... В успокоената вода нещата се изясняват. Тук не говоря за физическата вода, а за живата вода... Душата се успокоява само тoгава, когато постигне пряка връзка с духа, иначе тя винаги ще боледува.
Спокойният човек не живее в материята.
Спокойствието изисква будност... Учителят казва: не оставяйте нервната си система отворена да влиза кой как си иска.
Спокойствието значи да се съобразяваш с духа, а не с ума.
Казвам: всички, които се тревожат трябва да разберат падението си от словото и от неговите вечни и неизменни принципи..
Тревожене значи разрушаване... Всичко, което е извън вечните и неизменни принципи на духа, се разрушава.
Спокойствието в тебе, това е духът, който ти помага да трансформираш злото. Спокойствието води човека в пра¬вия път, защото чрез спокойствието работи интуицията, а не умът.
Нервност значи нечистота, това е. връзката с ума.
Чрез спокойствието дълбоко в душата ти се открива истината... т.е. откровението на духа... Когато дъхът говори, човек е винаги спокоен и уверен.
Спокоен може да бъде само чистият, защото той живее в първичния, в истинския живот... Науките и религиите са път, а любовта, търпението, чистотата, спокойствието са същност...
Спокойствие значи да победиш непостоянството, а непостоянството, това е умът. Спокойствието е плод на много усилия на волята. Спокойствието не е пасивно и отпуснато състояние, то е особен род, особен вид напрежение... В това напрежение всички вътрешни сили са под контрол на духа.
Всеки, който има земни стремежи, влиза в разрушение, т.е. в безпокойството.
Чистият няма земни стремежи.. Той има стремеж към познаване на истината. А познаването на истината дава спокойствие.
Човек губи търпението си, човек губи мира си, човек остарява, за да разбере падението си от вечния живот.
За да придобиеш истинско спокойствие, трябва да се, движиш със скорост по-голяма от ума... значи трябва да влезеш в реалния свят.
Спокойствие значи духът да е завладял ума и сърцето.
Изворът е спокоен... Изворът е постоянен... Постоянната медитация превръща болестта в здраве, нервността в спокойствие.
Нервността е отклонение. Тя е психическа отрова, която руши... Всичко нечисто само се руши... Всичко, което не върши волята Божия, се руши. Казвам: в нечистотата няма живот... тук Бог не може да живее... тук животът не може да се вселява.
Докато човек има зло в себе си, винаги ще бъде нервен... и винаги ще умира, защото злото не може да влезе във вие- шия живот... за света на злото няма спокойствие... За света на злото... Бог е създал смъртта.
Учителят е казал: злото е път към смъртта... Смъртта се вселява в злото и го ограничава...
Основната храна на спокойния човек е истината, това е вътрешно хранене.
Мисли за спокойствието, за да го образуваш... Мисли за здравето, за да го образуваш... В ума си трябва да имаш мисли само за благодатен развой...
Със спокойствието човек става богат...
Всеки, който е видял Бога, е придобил дълбок вътрешен мир...
Дълбочината на спокойствието отговаря на дълбочината на любовта...
Казвам: всички нервни хора са злоупотребили с любовта и тя ги е изоставила.
Злоупотребата с любовта е злоупотреба с Бога...
Бог обгръща чистите със своя мир и ги прави неуязвими.
Човек става спокоен, когато реформира себе си, а не другите... Дълбок вътрешен мир има само този, който е роден от любовта, т.е. роден от духа.
Кой умира спокойно и радостно? Казвам: който вярва в безсмъртието, умира спокойно и радостно...
Чистота, търпение, спокойствие значи да имаш добрите условия на живота...
Будността е много важна за живота и за спокойствието...
Учителят казва: в един момент човек може да се спъне 100 години... както и в един момент може да напредне със 100 години.
Спокойствие — това значи Бог да те въоръжи с непобедимата си сила.
Учителят казва: оставете грижите и безпокойствата си в подсъзнанието и свръхсъзнанието хи и ги забравете, тогава други ще се занимават с тях.
Който остарява не може да бъде спокоен, но остаряването на ума и сърцето е още по-страшно — това значи злото да те улови във време и пространство.
Казвам: да си спокоен значи да си свободен от злото, от гъсеницата, Природата ни показва един метод за освобождение от злото — това е превръщането на гъсеницата в пеперуда. Това е метод за освобождение от тежките условия на живота... Чистото съзнание е извън материята т.е. извън ограничението на време и пространство.
Нищо не трябва да ви привлича на зе-мята — земното съзнание трябва да се разруши, това е тежкото съзнание. Учителят казва: за да отидете на слънцето, трябва да изгубите своята тежест.
( Следва )
Елеазар Хараш
